На 7 ноември се навършват 47 години от онзи трагичен ден

На 7 ноември се навършват 47 години от оня драматичен ден през 1978г., когато във водите на канала, който пресича Белослав намират гибелта си десетки хора. Трагедията се случва на Димитровден.

Това е един от най-трагичните водни произшествия у нас за последните десетилетия. При превръщане на понтонен мост сред двата бряга на Белослав умират 65 души, удавени в студените води на плавателния канал.

Главната причина за случая е неспазване на разпоредбите за придвижване по преносимата пешеходна пътека над канала в Белослав.

Хиляди хора от района са в Белослав, честват панаира на селището, разграничено на две от канала море-езеро. Къщите са от едната страна на канала, а жп гарата и шосето – от другата. Към 18 часа стотици хора се насочват към отсрещния бряг за изключителния трен до Варна., предава DarikNews.

Връзката сред двата бряга става с пешеходен понтонен мост и ферибот, само че никой не желае да чака плаващата платформа и всички хукват по моста към идващия трен. Дългият 150 метра мост се накланя и прекатурва. В дълбокия над 12 метра плавателен канал падат стотина души, измежду които дами и деца.

След построяването на огромните химически фабрики в Девненската равнина край Варна е нужно да се строят и нови пристанища.

За да стигнат корабите до тях, е належащо остарелият канал да стане по-дълбок.

Превръщането на тесния и плитък канал, който свързва Варненското и Белославското езеро, в дълбоководен канал, постанова събарянето на остарелия Белославски каменен мост.  Къщите на жителите на селото остават от едната страна на канала, а гарата и шосето - от другата. За връзка сред тях се употребява понтонен мост, който обаче основава доста неудобства за жителите, а и не е напълно безвреден. Предложено е казусът да се позволи с създаване на фериботна връзка сред двата бряга, като в средата на 70-те е поръчан дребен ферибот. След стартирането му обаче понтонният мост не е махнат, макар настояването на експертите за това. 

Денят е 7 ноември 1978 г. На тази “светла дата ” цяла Варна чества следващата годишнина от Великия октомври. Това е и денят на най-големия селски събор в село Белослав, който се отбелязва годишно на Димитровден по остарял жанр. След манифестацията стотици варненци, с корени в тогавашното село Гебедже са пристигнали за събора в Белослав. Те са насядали край трапезите, ядат, пият и се веселят. Към 18 часа обаче се сещат, че би трябвало да заловен изключителния трен до Варна, в случай че желаят на другия ден да са в точния момент на работните си места. За да  достигнат жп гарата, вземат решение да прекосят канала разделящ града, по понтона. И хукват - цели фамилии заедно с бебешките колички. Тълпата край понтонния мост набъбва застрашително. За зла неволя тъкмо тогава идва танкер “Въча ” и моряците от катера, обслужващ понтона, го затварят, с цел да мине плавателният съд. В този миг на гарата идва влакът. Хората почват да недоволстват. Никой няма време и нерви да чете предупредителната табела, че прекосяването би трябвало да става поединично и от двете направления. Неколцина почерпени мъжаги изблъскват защитата и подвигат бариерите. (По подигравка на ориста те стигат здрави и читави до другия бряг.) Стотици хора се юрват като отвързан табун по моста, с цел да щурмуват трена. Понтонът се накланя настрана и потъва. 
Вече беше паднала нощта, споделя кап. Никифор Герчев. Прожектори осветиха врящата от хора вода. Хора като гроздове се държаха за понтона с последни сили. От двете страни на брега беше извънредно. Хора се щураха да търсят близки.  И до момента някогашният шеф на морския избавителен център не може да не помни някои от жертвите. Заговори ли се за онази злокобна нощ, пред очите на кап. Герчев изплува образът на 20-годишно момиче, красиво като картина. То висяло със заклещен сред два сегмента на моста крайник. Краят му бил призрачен и неминуем. Варненецът Петър Г. се отбил от пътя по дребна потребност момент преди рухването на понтона. И това го избавило. В идващите секунди той видял като във филм на ужасите падащите във водата тела. По вълните плувала и една бебешка количка. Смелчагата незабавно се хвърлил в ледената пропаст и я извадил. Няколко месеца фотографията на избавеното момченце висяла пред Съдебна медицина във Варна, само че на вятъра. И Петър Г. осиновил сирачето.

В неописуемата блъсканица оживелите си спомнят, че една картина ги е раздрусала до дъното на душата. Млад мъж изхлузва с трескава експедитивност шлифера си и се мята в мътната вода. Гмурка се два, три, четири пъти, само че най-после съумява да изплува на брега. В едната си ръка той стиска 5-6-годишно момиченце. Хората на брега му подават ръка, с цел да поемат него и детето.  “Оставете ме! Там са синът и жена ми! ”, едвам съумява да промълви мъжът и още веднъж се гмурка.  Мъж с присъда избавил 15 души, продължава със спомените си кап. Никифор Герчев. За този му героизъм властта анулирала присъдата.
62 натрупа са откарани в моргата. Налагало се да ги транспортират с камиони. Най-малкият, умрял в нещастието край Белослав, е 4-годишният Свилен Стоянов. Най-много удавени имало по парапетите на моста. Те са били затиснати от тълпата и не са могли да изплуват. Други са захлупени от обърнатия понтон. Трети просто са стъпкани от под паника бягащите хора... Двама души са получили съдбовни измръзвания в ледената вода и след няколко дни умират от бронхопневмония в болничното заведение. Последният мъртвец изплува след три дни край с. Страшимирово. Човекът е имал късмет да се избави, само че го бастисали винтовете на ферибот “Бдин ”, мобилизиран в избавителната акция. Удавникът е получил тежки контузии на черепа и не е бил в положение да се добере до брега.  “И в този момент има хора, които не имат вяра, че жертвите са единствено 65, споделя кап. Герчев. Носеха се клюки за 300-400 починали. Особено срамна била историята с водолазите мародери. 
Някои от тях почнали да тарашат труповете за златни украшения и пари.

  “След края на избавителните работи се наложи да уволня трима ”, признава шефът на морския избавителен център. Тогава те се скараха и започнаха да се упрекват един-друг за стореното. 
В цялостна секретност във Варненския областен съд било заведено дело №142/1978 година Морските старшини, отворили моста, с цел да мине танкер “Въча ”, и отново го затворили, получили три години затвор. Тогавашният Общински национален съвет в Белослав хвърлил цялата виновност върху морските среди. Оцелели от пъкъла през 1978 година обаче са уверени, че същинските виновници обаче са ексшефовете на белославската община, които не послушали експертите да махнат понтонния мост след стартирането на ферибота. „ Димитър Ватев ”. След огромната покруса понтонният мост е демонтиран.

Източници:
www.blitz.bg
Венелин РАДЕВ, 
Тодор СТОИЛОВ
/2005 г/